Данъчната система е един от най-важните инструменти на държавната политика за въздействие върху поведението на стопанските субекти и на отделните граждани. За разлика от инструментите на паричната политика, които задействат бързо, но действат по-краткотрайно, данъците започват да действат след известен лаг от време и действат дълготрайно. При липса на разгърната парична политика, както е у нас, поради режима на валутен борд, данъците и другите инструменти на бюджетната политика, са едно от малкото ефикасни средства, останало в ръцете на държавата за макроикономическо регулиране и значението им нараства.
Нека разгледаме по-подробно българската данъчна система и специфичните, най-често срещаните видове данъци, с които по един или друг начин ще се сблъскате в различните етапи от престоя си в България, през призмата на бъдещ собственик на имот.
В България, както и във всяка друга страна, всеки собственик има задължение да заплаща данък върху имуществото годишно. При закупуване на недвижими имоти има няколко плащания, които трябва да бъдат прехвърлени към местния бюджет. И това е еднократно плащане, което се прави само когато обектът се купува и продава.
При всички сделки за покупко-продажба на недвижими имоти в страната в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността купувачът заплаща следните данъци и такси:
-
местен данък за придобиване на имот към съответната община по местонахождение на имота;
-
такса за вписване към Агенцията по вписвания;
-
нотариална такса за изповядване на сделката към нотариуса.
Съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), всяка година общините в България определят самостоятелно размера на местния данък за придобиване на имот на съответната територия в диапазона между 0,1 и 3 на сто върху продажната цена на имота или върху неговата данъчна оценка, ако тя е по-висока от продажната цена.
За 2023 г. местният данък за придобиване на имоти на територията на гр. София и гр. Варна е в размер на 3%.
Таксата за вписване на сделката в Агенцията по вписвания е в размер на 0,1% върху продажната цена. Идентична е за територията на цялата страна.
Нотариалната такса също се изчислява върху материалния интерес и съгласно Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. За сделки с недвижими имоти – ново строителство, най-често нотариалната такса попада в следните графи на тарифата:
-
при цена на имота от 50 001 до 100 000 лв. нотариалната такса е 480,50 лв. + 0,5 на сто за горницата над 50 001 лв.;
-
при цена на имота от 100 001 до 500 000 лв. нотариалната такса е 730,50 лв. + 0,2 на сто за горницата над 100 001 лв.
Общоприето е всички разходи при покупка на имот да се поемат от купувача, но това може да бъде предмет на договорки между страните. При желание, изготвянето на нотариалния акт е ангажимент на наш юрист и клиентите нямат допълнителни разходи освен описаните по-горе. В противен случай ще е необходима помощ на адвокат и/или нотариуса може да поеме изготвенето на проекта, което в повечето случаи също се заплаща отделно.
Вече собственик на български недвижими имоти всяка година трябва да плаща два данъка. Това касае всички както физически така и юридически лица, независимо от произхода им, било то гражданин на България или чужденец. Собствениците на недвижими имоти, находящи се на територията на Република България, заплащат следните годишни данъци и такси:
-
данък върху недвижимите имоти, популярно възприет като „данък сгради“, и
-
такса за битови отпадъци („такса смет“) за услугите по събирането, извозването и обезвреждането им в депа или други съоръжения, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) всяка година общините в България определят самостоятелно размера на данък сгради в диапазона между 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот и такса смет, съгласно одобрен план-сметка, включващ разходите за тази дейност.
За 2023 г. данък сгради в гр. София е определен на 1,875 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. Такса смет за жилищни имоти е 1,6 промила от данъчната оценка.
За 2023 г. данък сгради в гр. Варна е определен на 2 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. Такса смет за жилищни имоти е 0,98 промила от данъчната оценка.
В сравнение с размера на данъка върху недвижимите имоти във всички европейски страни, в България той се счита за един от най-ниските. Всяка година той е различен и размерът му се определя от данъчната администрация чрез формули. Формулите се установяват въз основа на обекта на недвижимия имот, неговата цена и т.н.
Окончателният процент се посочва от органа на местната власт. Стойността му е в диапазона от 0.15 до 0.25% от данъчната оценка на недвижимите имоти. Данъчната оценка по правило е по-ниска от пазарната стойност на обекта и може да се различава с 1/2 от последната.
Данъкът се изчислява от момента, в който обектът е пуснат в експлоатация. Заслужава да се отбележи, че това плащане трябва да бъде задължително, независимо от това дали се използва или е празно.
Особености:
-
Ако при декларирането сте отбелязали имота си като основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
-
Когато имотът е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си. Всеки от съсобствениците може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
-
За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
-
При прехвърляне на имота купувачът дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността, освен ако данъкът е платен от продавача.
Срок за плащане:
Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща на две равни вноски от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
Начин на плащане:
Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.
Поискайте обратно обаждане
Вземете каталог с промоционални оферти!
