Достъпността на жилищата в България: Тревожен завой на фона на европейската криза

Жилищният дефицит в Европа: Глобалният контекст Почти цяла Европа е изправена пред остър недостиг на жилища – резултат от десетилетия на недостатъчно ново строителство. Този системен дефицит неизбежно тласка цените на имотите и наемите нагоре, превръщайки достъпното жилище в лукс за средностатистическия гражданин.

България губи предимството си на „достъпна дестинация“ Въпреки че страната ни все още не е навлязла в пълномащабна жилищна криза, темповете на влошаване на достъпността са обезпокоителни.

„Последната година показва рязко влошаване на достъпността, особено в някои райони на София, където цените вече достигнаха нива, непосилни за повечето хора“, коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Ирена Перфанова.

Метриките на натиска: Кога едно жилище е „скъпо“? Достъпността се измерва чрез съотношението между доходите и общите разходи за жилище (вноски по кредити/наем, комунални услуги, данъци и застраховки).

• Здравословната граница: Експертите определят до 30% от месечния доход като допустим разход за дом.

• Реалността в ЕС: Около 10% от домакинствата в Съюза вече отделят над 40% от бюджета си за жилище – критичен сигнал за социална нестабилност, допълва Добромир Ганев.

Законодателни мерки и европейски фокус В края на 2024 г. Европейският парламент създаде специална комисия за жилищната криза. Основните предложения целят стимулиране на строителството и облекчаване на достъпа за младите семейства, които са най-тежко засегнати от пазарната динамика.

Данъчната реформа 2026: Инструмент за баланс Една от най-дискутираните теми е планираното увеличение на данъчните оценки през 2026 г.

• Целта: Да се коригира дисбалансът, създаден от нереалистично ниските оценки и високия процент необитавани имоти.

• Социалният ефект: Според експертите, тази мярка може да стимулира собствениците на „замразени“ активи да ги пуснат на пазара (продажба или наем), което би увеличило предлагането и би регулирало ценовия натиск.