Достъпността на жилищата в България се влошава: тревожна тенденция на фона на европейската криза
Недостиг на жилища из цяла Европа
В почти всички европейски държави днес се наблюдава остър дефицит на жилища – резултат от години на недостатъчно ново строителство. Този недостиг неизбежно води до поскъпване на имотите и наемите, като все по-трудно става за обикновените граждани да намерят достъпно място за живеене.
България все още е по-достъпна – но тенденцията е тревожна
Макар в България все още да не може да се говори за откровена жилищна криза, достъпността на имотите започва да се влошава с обезпокоителни темпове.
„Последната година показва рязко влошаване на достъпността, особено в някои райони на София, където цените вече достигнаха нива, непосилни за повечето хора“, коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Ирена Перфанова.
Как се измерва достъпността
Достъпността на жилищата се изчислява чрез съотношението между доходите на домакинствата и разходите за жилище – включително месечната вноска по кредит или наем, разходите за комунални услуги, данъци и застраховки.
По данни на Евростат, този показател е част от Европейския стълб на социалните права и се използва, за да се оцени доколко гражданите могат реално да си позволят покрив над главата.
„В България значителна част от доходите отиват за консумативи – парно, ток и вода – и те не са малки спрямо стандарта на живот“, пояснява Перфанова.
Според експертите, до 30% от дохода е здравословната граница за жилищни разходи. Въпреки това, около 10% от хората в ЕС отделят над 40% от доходите си за жилище – тревожен знак, че проблемът далеч не е само български, добавя Добромир Ганев.
Европейският парламент действа
В края на 2024 г. Европейският парламент създаде специална комисия за жилищната криза, която вече представи първите си доклади и конкретни мерки. Основен фокус са младите семейства и увеличаването на предлагането на достъпни имоти.
„Много от предложенията целят да насърчат строителството и да облекчат достъпа до жилище за младите хора, които са най-засегнати от кризата“, отбелязва Ганев.
Регионални различия и потенциал за развитие
В България все още има ниски ипотечни лихви и региони с по-достъпни цени на имотите.
„Ако държавата насърчава оставането на хората в тези райони, натискът върху големите градове ще намалее“, смята Ганев.
Перфанова обаче подчертава друг сериозен проблем – вътрешната миграция:
„Колкото повече хора се концентрират в София и другите големи градове, толкова по-голяма става нуждата от нови жилища там.“
Данъчната политика – инструмент с двоен ефект
Една от често обсъжданите мерки в Европа е данъчната политика.
В България високият процент на собственост върху жилища и нереалистично ниските данъчни оценки създават дисбаланс на пазара.
„Планираното увеличение на данъчните оценки през 2026 г. ще засегне най-вече собствениците, които държат имоти неизползвани или необитавани“, обяснява Ганев.
Според Перфанова, тази мярка може да има положителен социален ефект:
„Повишението на оценките може да стимулира собствениците да пуснат имотите си на пазара – чрез продажба, отдаване под наем или завършване на недовършени жилища. Това ще помогне за по-добро използване на жилищния фонд и за увеличаване на достъпността.“
В заключение
България засега остава една от по-достъпните държави по отношение на жилищата, но тенденцията е ясно низходяща.
Комбинацията от вътрешна миграция, нарастващи цени и ограничено предлагане може да постави страната на пътя на по-сериозна жилищна криза, ако не бъдат предприети навременни мерки – както на национално, така и на европейско ниво.
Поискайте обратно обаждане
Вземете каталог с промоционални оферти!
